РИЛА

Община Рила се намира на 750 м надморска височина и е разположена в подножието на Северозападна и Югозападна Рила планина, а самият град Рила е ситуиран в красивата долина по двата бряга на средното течение на р. Рилска.

В състава на общината влизат гр. Рила – административен център, с. Смочево, с. Пастра, с. Падала и Рилски манастир, паметник на културата от световно значение. На територията на общината е разположен Природен парк „Рилски манастир”, свързан в неделим природен комплекс с Националния парк „Рила “. Отстоянието на гр. Рила от Рилски манастир е 21 км, от гр. Дупница – 34 км, от гр. Кюстендил – 65 км и от София – 96 км.

Великолепната природа, сред която се намира територията на общината, е неизчерпаем източник за духовна и физическа наслада. Всеки човек, попаднал тук, с богоговение се прекланя пред величествените скални върхове, склоновете, обрасли със смесени широколистни и иглолистни гори, красивите долини, през които протичат бързоструйните реки Рилска, Илийна, Елешница и Друшлявица. Сред всичко това е венецът на българското архитектурно, живописно и книжовно наследство, Рилската Света обител.

В град Рила са регистрирани десетки паметници на културата от всички исторически епохи. Едни от най-атрактивните са разположени във възрожденския архитектурен комплекс „Бабинска махала”, чиято архитектура е запазила колорита на възрожденската атмосфера. Там се намира една от малкото запазени в България кръстокуполни, вписани в квадрат църкви, с разкрити уникални средновековни стенописи от XII-XIII в. На 2 км от града по пътя за Рилски манастир се намира метохът „Орлица” с църквата „Св. Петър и Павел”.

 Хилядолетната история на града е илюстрирана в музейна сбирка,а традицията се пази още жива в специфичните празници на общината като: „Бабуване” на Бабин ден, пролетният празник „Здравче-Венче”, Фолклорен празник с колективи от Югозападна България, селищните събори – в гр. Рила на „Св. Дух”, на „Илинден” в селата Смочево и Падала. Църковните празници „Успение на Пресвета Богородица” (15 август) и храмовият празник „Йоан Рилски Чудотворец” (19 октомври) в Рилският манастир събират хиляди поклонници от цяла България и от съседни страни.

Църква „СВЕТИ АРХАНГЕЛ МИХАИЛ”

Намира се в гробищния парк на гр. Рила, в архитектурния ансамбъл „Бабинска махала”. Уникален архитектурен и художествен паметник на средновековната християнска култура.

Състои се от три последователно изградени части. Източната, най-старата, е от малкото запазени на Балканския полуостров от ХІІ-ХІV в. кръстокуполни, вписани в квадрат църкви. Оригинално запазени части са северната и източна стена. Първото предверие е прибавено през ХV-ХVІ в., а второто – през ХІХ в.

През 1995-2000 г. в резултат на консервационно-реставрационни работи са разкрити изключителни по стойността си стенописи в абсидата, долния и горен регистър на източната и северна стена. По свойте стилови, типологични и технологически особености стенописите се датират от края на ХІІ-началото на ХІІІ в.

Художествен паметник на културата с категория „национално значение”.

Църква „Св. св. Петър и Павел”

На два километра от град Рила, в долината на р. Рилска, по пътя за Рилския манастир се намира метохът „Орлица”, с църквата „Св. св. Петър и Павел”

Метохът е съществувал преди ХV в. Името му се споменева в хрисовула на Иван Шишман от 1378 г. В него през 1469 г. е построена временна църква, която да приюти мощите на Св. Иван Рилски при връщането им в Рилския манастир.

На същото място е изградена днес съществуващата сграда. Разширена е през ХІХ в. с открита галерия – нартика, прибавена от запад.

Църквата е еднокорабна, едноапсидна. Масивно изградена и покрита с полуцилиндричен свод. Първоначалните стенописи са от 1491 г. През 1853 г. върху западната стена над входа Никола Образописец изписва голяма панорама изобразяваща процесията на връщане на мощите.

Паметник на културата с категория „национално значение”.

РИЛСКИ МАНАСТИР

Град Рила е входната врата към най-съкровеното и най-истинското българско място, величественият паметник на българската средновековна и възрожденска архитектура и живопис, съхранил за поколенията шедьоври на народния гений. Рилският манастир е най-големия духовен център на България, част от световното културно наследство. Основан е през Х в. от монаха – отшелник Йоан Рилски и негови ученици, сред живописна природа, скътан в пазвите на най-високата и най-величествената планина на Балканите. Планината Рила дава името си на Рилския светец, а той на нея – своята святост. Славата на отшелника се разнася из цялата ни земя и стига столицата Търново. Самият цар Петър идва да се поклони на Светеца.

По време на своето многовековно съществуване, манастирът преживява години на възход и разруха. Около 1335 г. местният феодал Стефан Драголов (Хрельо) изгражда манастира на сегашното му място. Оттогава е останала само отбранителната Хрельова кула с малък параклис на последния етаж с уникална стенопис. През първите десетилетия на XIX в. манастирският комплекс е изграден в съвременния му вид с усилията и таланта на няколко поколения видни български строители, живописци и майстори-резбари. Тук днес посетителят добива усещането, че се слива в едно общо органично цяло с божествената природа и сътвореното от човешкият ум и ръка през вековете.

В Рилския манастир се съхраняват разнообразни и високохудожествени творби на българското изкуство. Колекцията от икони обхваща произведения от XIV до XIX в., а дърворезбите са едни от най-старите, запазени по нашите земи. Манастирската библиотека съхранява редки средновековни ръкописи. Тук е направена и най-ранната по българските земи тиражирана графика – щампите от XVIII-XIX в. Замогнали се българи от близки и далечни селища уреждат представителни „гостоприемници”. Тяхната подредба носи самобитността и колорита на домовете им.

Гостите на Рилския манастир могат да направят излет до редица по-отдалечени места на комплекса като: Манастира „Св. Лука”, Гроба на Св. Иван Рилски, м. „Партизанска” (Кирилова) поляна и др.