РИЛА

Община Рила се намира на 750 м надморска височина и е разположена в подножието на Северозападна и Югозападна Рила планина, а самият град Рила е ситуиран в красивата долина по двата бряга на средното течение на р. Рилска.

В състава на общината влизат гр. Рила – административен център, с. Смочево, с. Пастра, с. Падала и Рилски манастир, паметник на културата от световно значение. На територията на общината е разположен Природен парк „Рилски манастир”, свързан в неделим природен комплекс с Националния парк „Рила “. Отстоянието на гр. Рила от Рилски манастир е 21 км, от гр. Дупница – 34 км, от гр. Кюстендил – 65 км и от София – 96 км.

Великолепната природа, сред която се намира територията на общината, е неизчерпаем източник за духовна и физическа наслада. Всеки човек, попаднал тук, с богоговение се прекланя пред величествените скални върхове, склоновете, обрасли със смесени широколистни и иглолистни гори, красивите долини, през които протичат бързоструйните реки Рилска, Илийна, Елешница и Друшлявица. Сред всичко това е венецът на българското архитектурно, живописно и книжовно наследство, Рилската Света обител.

В град Рила са регистрирани десетки паметници на културата от всички исторически епохи. Едни от най-атрактивните са разположени във възрожденския архитектурен комплекс „Бабинска махала”, чиято архитектура е запазила колорита на възрожденската атмосфера. Там се намира една от малкото запазени в България кръстокуполни, вписани в квадрат църкви, с разкрити уникални средновековни стенописи от XII-XIII в. На 2 км от града по пътя за Рилски манастир се намира метохът „Орлица” с църквата „Св. Петър и Павел”.

 Хилядолетната история на града е илюстрирана в музейна сбирка,а традицията се пази още жива в специфичните празници на общината като: „Бабуване” на Бабин ден, пролетният празник „Здравче-Венче”, Фолклорен празник с колективи от Югозападна България, селищните събори – в гр. Рила на „Св. Дух”, на „Илинден” в селата Смочево и Падала. Църковните празници „Успение на Пресвета Богородица” (15 август) и храмовият празник „Йоан Рилски Чудотворец” (19 октомври) в Рилският манастир събират хиляди поклонници от цяла България и от съседни страни.

Църква „СВЕТИ АРХАНГЕЛ МИХАИЛ”

Намира се в гробищния парк на гр. Рила, в архитектурния ансамбъл „Бабинска махала”. Уникален архитектурен и художествен паметник на средновековната християнска култура.

Състои се от три последователно изградени части. Източната, най-старата, е от малкото запазени на Балканския полуостров от ХІІ-ХІV в. кръстокуполни, вписани в квадрат църкви. Оригинално запазени части са северната и източна стена. Първото предверие е прибавено през ХV-ХVІ в., а второто – през ХІХ в.

През 1995-2000 г. в резултат на консервационно-реставрационни работи са разкрити изключителни по стойността си стенописи в абсидата, долния и горен регистър на източната и северна стена. По свойте стилови, типологични и технологически особености стенописите се датират от края на ХІІ-началото на ХІІІ в.

Художествен паметник на културата с категория „национално значение”.

Църква „Св. св. Петър и Павел”

На два километра от град Рила, в долината на р. Рилска, по пътя за Рилския манастир се намира метохът „Орлица”, с църквата „Св. св. Петър и Павел”

Метохът е съществувал преди ХV в. Името му се споменева в хрисовула на Иван Шишман от 1378 г. В него през 1469 г. е построена временна църква, която да приюти мощите на Св. Иван Рилски при връщането им в Рилския манастир.

На същото място е изградена днес съществуващата сграда. Разширена е през ХІХ в. с открита галерия – нартика, прибавена от запад.

Църквата е еднокорабна, едноапсидна. Масивно изградена и покрита с полуцилиндричен свод. Първоначалните стенописи са от 1491 г. През 1853 г. върху западната стена над входа Никола Образописец изписва голяма панорама изобразяваща процесията на връщане на мощите.

Паметник на културата с категория „национално значение”.

РИЛСКИ МАНАСТИР

Град Рила е входната врата към най-съкровеното и най-истинското българско място, величественият паметник на българската средновековна и възрожденска архитектура и живопис, съхранил за поколенията шедьоври на народния гений. Рилският манастир е най-големия духовен център на България, част от световното културно наследство. Основан е през Х в. от монаха – отшелник Йоан Рилски и негови ученици, сред живописна природа, скътан в пазвите на най-високата и най-величествената планина на Балканите. Планината Рила дава името си на Рилския светец, а той на нея – своята святост. Славата на отшелника се разнася из цялата ни земя и стига столицата Търново. Самият цар Петър идва да се поклони на Светеца.

По време на своето многовековно съществуване, манастирът преживява години на възход и разруха. Около 1335 г. местният феодал Стефан Драголов (Хрельо) изгражда манастира на сегашното му място. Оттогава е останала само отбранителната Хрельова кула с малък параклис на последния етаж с уникална стенопис. През първите десетилетия на XIX в. манастирският комплекс е изграден в съвременния му вид с усилията и таланта на няколко поколения видни български строители, живописци и майстори-резбари. Тук днес посетителят добива усещането, че се слива в едно общо органично цяло с божествената природа и сътвореното от човешкият ум и ръка през вековете.

В Рилския манастир се съхраняват разнообразни и високохудожествени творби на българското изкуство. Колекцията от икони обхваща произведения от XIV до XIX в., а дърворезбите са едни от най-старите, запазени по нашите земи. Манастирската библиотека съхранява редки средновековни ръкописи. Тук е направена и най-ранната по българските земи тиражирана графика – щампите от XVIII-XIX в. Замогнали се българи от близки и далечни селища уреждат представителни „гостоприемници”. Тяхната подредба носи самобитността и колорита на домовете им.

Гостите на Рилския манастир могат да направят излет до редица по-отдалечени места на комплекса като: Манастира „Св. Лука”, Гроба на Св. Иван Рилски, м. „Партизанска” (Кирилова) поляна и др.

НЕВЕСТИНО

Територията на община Невестино е разположена в югозападната част на Кюстендилска област върху масивите на Осоговска и Влахина планина. В нейния обхват влиза по-голямата част от физико-географската област Пиянец. През територията й преминава реката Струма, в която вливат водите си местните Елешница, Речица и Гращичка река.

В състава на общината с административен център с. Невестино влизат 23 села, някои от тях разпръснати в десетки махали, разположени сред живописна природа около реките и в заравнени местности по планинските терени. Невестино лежи на 13 км от Кюстендил, точно където се разделят двете пътни трасета – едното за гр. Дупница и другото, по течението на р. Струма през гр. Бобошево за Рилски манастир или за международен път Е-79 посока Кулата.

Невестинският край е един невероятен кът за отдих с красивата си и девствена природа, все още неоткрита за търсачите на самобитност, уединене и сливане с първичното творение. Тук всичко и навсякъде е потънало в сянката на неповторими, изпълнени с драматичност легенди за красиви девойки, смели и честолюбиви момци, всеотдайни майки, ненадминати майстори. Легенди, колкото приказни, толкова и истински – като самата история на този край, отпечатали се в наименованията на местности, реки, махали и селища. Тук Струма река, като че ли е най-щедра по пътя си, вае изящност в красиви извивки и разнообразна растителност. Някъде разлата, другаде стеснена – реката бавна и спокойна напуска тези места, за да продължи своя далечен път към морето.

Невестинският район е богат на културноисторическо наследство с паметници от най-дълбока древност. В покрайнините на с. Невестино, в м. „Мощени” при археологически проучвания е открито неолитно селище, разположено върху речна тераса на левия бряг на р. Струма. В района на с. Ваксево е регистрирано и проучено друго праисторическо селище в м. „Студена вода”, на левия бряг на р. Елешница. То е единственото, за сега известно, на територията на Западна България, където са застъпени трите праисторически епохи – неолит, енеолит и ранна бронзова епоха, което го прави основен културно-хронологически обект в басейна на Струма. Територията на общината е осеяна с антични селища, могили, некрополи, крепости и градища, разпръснати в селата Невестино, Пастух, Ваксево, Смоличано, Пелатиково, Рашка Гращица и др. Средновековието е илюстрирано с крепост в м. Скалето и църквите „Св. Иван” и „Св. Богородица” в с. Пастух, гробищна църква край с. Мърводол, църква в м. „Селище” на с. Ваксево, църква „Св. Троица в с. Раково. Върху основите на средновековна църква в землището на с. Смоличано е изграден манастира „Св. Ана (Яна)”, разположен над скална ниша с водопад и аязмо (светена вода) – превърнал се в едно изключително атрактивно място за отдих.

Най-стойностният архитектурен паметник на културата на територията на общината, е съграденият през 1470 г. „Кадин мост” при с. Невестино над р. Струма. Името му е забулено от красиви легенди и предания. Архитектурата на моста е смесица от антични, средновековни и ренесансови форми, пресъздадени на местна почва. Мостът е изграден с пет свода, дълъг 100 м, издигнат в средната си част и заслан с големи гранитни плочи, оформени от страни с бордюри. От южната страна на източния парапет е вградена гранитна плоча с турски надпис, с информация за годината на изграждане. В непосредствена близост до моста, в ниската част до самия разлив на реката е реставрираният Четирски хан, където гостите на селото могат да опитат вкусни ястия.

КЮСТЕНДИЛ

 Кюстендил е разположен на 525 м надморска височина в Югозападната част на България. От север Кюстендилската котловина се огражда от лабиринта на Крайще, на юг от стръмните склонове на Осогово, на запад от Лисец, а от североизток я обгръща Конявската планина. Река Струма пресича равнината от север към юг, и оформя Земенския и Скринския пролом.

Град Кюстендил е административен център на област, в която влизат общините Кюстендил, Дупница, Бобов дол, Сапарева баня, Рила, Кочериново, Бобошево, Невестино и Трекляно. Областнният център, с преминаващият през него Международен коридор № 8, е важен шосеен и железопътен възел – отстои на 86 км от София, на 23 км от границата с Р. Македония и на 30 км от Р. Сърбия.

*

Кюстендил – градът с античното име Пауталия и средновековното Велбъжд, градът със седемхилядна история на поселищен живот и двехилядна непрекъсната градска традиция, съществувал и оцелявал през вековете, унищожаван и пак възкръсвал от пепелта и руините, за да се превърне отново в бляскъв и великолепен. През античността – областен административен център в римска провинция, през средновековието – център на деспотство, а през османския период – център на един от най-големите санджаци в рамките на Турската империя.

Целебни минерални извори, благоприятен климат, плодородна земя, богати рудни находища, кръстопът на важни пътни артерии, природа изваяна от Божественият художник – всичко това е „вечният град” Кюстендил. В миналото, известен като градът на императорите, градът на деспот Константин, градът на хамамите, „които докарвали всякакви облаги за тялото”, градът на Ильо войвода и Румена войвода, днес – познат като градът на художниците, градът под хълма „Хисарлъка”, Овощната градина на България, „зеленият град” или „мястото, докоснато от боговете”.

*

Благоприятните условия на Пауталия – лековитите минерални извори и мекият климат поставят на голяма висота почитането на здравеносния бог Асклепий. В негова чест е изграден здравеносен център (Асклепион), който по мащабност се нарежда веднага след Епидавърския, най-големият в рамките на Римската империя.

От археологическите проучвания, освен реставрираните и експонирани антични терми от II-III в. в центъра на града и късноантична и средновековна крепост на Хисарлъка, са регистрирани редица участъци от градска крепостна стена, храмове, обществени сгради с богати мозайки, жилищни квартали, улици с отлично запазени настилки и др. От средновековния Велбъжд до нас е стигнал един бисер на средновековната архитектура и живопис – Колушката църква от XII-XIII в. От османския период са запазени джамиите „Фатих Мехмед” и „Ахмед бей”, Пиргова кула, баните Алай, Дервиш и Чифте. Възрожденската епоха е илюстрирана с църквите „Успение Богородично”, „Св. Мина” и „Св. Димитър”, училище „Св.св. Кирил и Методий” и редица къщи.

Сто и трийсетгодишната събирателска дейност на музея е увенчана с изключително богат фонд. Част от тези материали са представени в следните експозиции: Археологическа; Национално-освободителни борби в кюстендилския край в Къща-музей „Ильо войвода”; Градският бит в Енфиеджиева къща; Спасяването на българските евреи в Къща -музей „Димитър Пешев”. Богатата колекция от картини на Владимир Димитров – Майстора и на други изявени кюстендилски художници е изложена в модерната сграда на Кюстендилската художествена галерия „Вл. Димитров – Майстора”.

Едно от най-емблематичните събития, които всяка година се провеждат в града е празникът „Кюстендилска пролет” с избора на най-красивата девойка за „Кюстендилска пролет”. В него са вплетени елементи от езически и християнски наслагвания със съвременни театрализирани форми.

*

ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА

РИМСКИ ТЕРМИ

Намират се в централната част на гр. Кюстендил, в съседство с джамия „Ахмед бей”, в която се помещава археологическата експозиция на Регионален исторически музей Кюстендил.

Римските терми – публична баня, са изградени през ІІ-ІІІ в. Вероятно те са част от голям комплекс-асклепион.

От познатите до момента римски терми на територията на България,

пауталийските са втори по големина след термите на Одесос (дн. Варна). Сградата има правоъгълен план със застроена площ от 3000 кв. м. Проучени и експонирани са шест помещения, на площ от 1000 кв. м.

Всички помещения са снабдени с централна отоплителна инсталация – хипокауст- с колонки и аркадо – сводова система от коридори . Конструкцията на втория вид хипокауст е единствена известна досега в България.

Подът и стените на залите са били облицовани с мраморни плочи, профилирани корнизи и пиластри. В някои помещения са открити полукръгли ниши и басейни.

Съчетанието на различните строителни техники и архитектурни решения правят термите на Пауталия един от най – интересните паметници от римската епоха в българските земи. Те са един от символите на град Кюстендил.

Паметник на културата с категория „национално значение”.

КЪСНОАНТИЧНА И СРЕДНОВЕКОВНА КРЕПОСТ „ХИСАРЛЪКА”

Намира се на най-високата равнинна част на хълма „Хисарлъка”, издигащ се на 2 км югоизточно от Кюстендил.

Крепостта е изградена в края на ІV-началото на V в. Поправяна през VІ в., тя преживява Първата и Втората българска държава и е съборена от османските завоеватели през XV в.

Крепостта има форма на неправилен многоъгълник, с размери 117/175 м и площ 2,12 ха. В различни сектори на крепостната стена са разположени четиринадесет кръгли, триъгълни и правоъгълни кули; две порти и пет потерни. Най-главната и най-широка порта е на източната стена, близо до главния път.

Крепостната стена, в зависимост от терена има различни ширини от – 1,60 до 3,00 м. Предполагаемата височина на стените е 10 м, а височината на кулите – 12 м. Техниката на градеж е „opus mixtum”.

Интересните конструктивни решения, съчетанието на различните строителни техники и материали, както и разкритите археологически паметници от няколко исторически епохи определят крепостта на хълма Хисарлъка, като една от най-значимите на територията на България.

Паметник на културата с категория „национално значение”.

ПИРКОВА КУЛА

Средновековната отбранителна кула в град Кюстендил позната под името „Пиркова” се намира в централната част на града до римските терми .

Названието „Пиркова” произхожда от гръцката дума – „пиргос”, което означава кула. Точна датировка на тази кула не е направена. В научната литература тя се отнася във времето между края на XIV и първата четвърта на ХV в. Проф. Йордан Иванов в книгата си „Северна Македония” сравнява Пирковата кула с видинските отбранителни кули и предполага, че е от същия период.

Кулата има почти квадратна форма с размери: 8,25 х 8,35 м и височина 15 м. Състои се от приземие и 3 етажа, от които третият се разделя в едната си половина на два полуетажа.

Приземието е служело за склад. На първия етаж са разположени засводен вход от север, каменно огнище за отопление на южната стена и две бойници. Вторият етаж е организиран за продължително обитаване с огнище, ниша, 3 вертикални и 2 кръгли бойници, и галерия с ниша за хигиенни нужди.. Третият етаж е осигурявал кръговата отбрана.

Пиркова кула е свидетелство за архитектурната и строителна техника на укрепителната система на средновековния Велбъжд.

Паметник на културата с категория „национално значение”.

СРЕДНОВЕКОВНА ЦЪРКВА „СВ. ГЕОРГИ”

Църквата „Св. Георги” се намира в югозападната част на Кюстендил, в квартал Колуша (средновековното село Коласия).

Най-старата запазена средновековна църква в Кюстендил. Според архитектурните й особености и неотдавна разкритите средновековни стенописи, датирането й може да се отнесе към края на Х-началото на ХI в.

Съществува предположение, че тук се намира гробът на българския цар Михаил ІІІ Шишман, убит в битката при Велбъжд през 1330 г. През ХІХ в., църквата е разрушена от турците (до основите на сводовете). През 1878-1880 г. е възстановена.

Средновековните стенописи са редки паметници, носещи характерните черти на монументалната византийска живопис в България, а възрожденските – разширяват и обогатяват представите за българската църковна живопис от този период. Църквата притежава голяма историческа, художествена и архитекурна стойност.

Архитектурно-строителен и художествен паметник на културата с категория „национално значение”.

ОБРОКЪТ „СВ. ИВАН РИЛСКИ” В ПЕЩЕРАТА КРАЙ С. ГЪРБИНО

Напускайки с. Скрино, отшелникът обикаля из пустите места и манастирите край Струма и Витоша. Най-напред се спира при Земенския пролом на р. Струма, в една пещера над с. Гърбино, в подножието на скален венец в м. „Света вода” и се е отдал на аскетични подвизи.

В наклонената скала в югозападната част на нишата има врязан надпис, „Отче Йоане, помози и спаси”, датиран около XII в. Тук на празника на Св. Иван Рилски (19 октомври) се събира населението от околните села на служба с курбан. Участниците в службата измиват очите си с вода от пещерата за изцеление или да се предпазят от болести.

МИТРОПОЛИТСКА ЦЪРКВА „УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО”

Намира се в централната част на града, в непосредствена близост до централния площад.

Построена е през 1816 г. на мястото на средновековна църква „Св. Никола” По план е вкопана едноабсидна псевдобазилика, трикорабна с дървено покритие. През 1933 г. са изградени нартекса от север и запад, свещоливница и костница.

С олтарните двери на женското отделение(ХVІ-ХVІІ в.), запазените икони от началото на ХІХ в. – „Успение на Св. Иван Рилски” с автор Тома Вишанов, „Св. Тодор Тирон”, „Св. Тодор Стратилат”, иконостас и стенописи с автор Ив. Доспевски, църквата е забележителен паметник на българското възрожденско изкуство. Обявена е за архитектурен и художествен паметник с категория „национално значение”. Действащ храм.

ВЪЗРОЖДЕНСКА ЦЪРКВА „СВ. МИНА”

Църквата е разположена в западната част на град Кюстендил. Изградена е през 1859 г., като манастирска църква. По план представлява трикорабна псевдобазилика без притвор. Портик от юг води към малък подземен параклис с аязмо-светена вода.

През 1934 г. в съседство е изграден новият храм „Св. В. М. Мина” по проект на арх. Антон Торньов. Църквата е действащ катедрален храм .

Църква „Св. Димитър”, гр. Кюстендил

Храмът „Св. Димитър” е изграден през 1864-1865 г. в източната част на гр. Кюстендил. Автор на по-голяма част от иконите е известният самоковски художник Иван Доспевски.

ЦЪРКВА „СВ. НИКОЛА” В С. СЛОКОЩИЦА, ОБЩИНА КЮСТЕНДИЛ

Църквата „Св. Никола” в с. Слокощица е малка, леко вкопана, еднокорабна и едноапсидна постройка с полуцилиндричен свод и двускатен покрив. Вътре и по фасадите на църквата се откриват следи от няколко живописни слоя: късносредновековен от XVI-XVII в., следосвобожденски и по-късен.

ДЖАМИЯ „ФАТИХ СУЛТАН МЕХМЕД”, ГР. КЮСТЕНДИЛ

Джамията е построена от Хараджи Кара Мехмед бин Али, един от известните строители на обществени сгради в Кюстендил. Предполага се, че е построена към средата на XV в. Датировката – 1531 г., изписана с тухли в източната част на купола, вероятно се отнася до по-късна реконструкция. Джамията не е действаща.

ДЖАМИЯ „АХМЕД БЕЙ”, ГР. КЮСТЕНДИЛ

Бившата джамия „Ахмед бей”, известна още като „Инджили” (Християнската) е построена към средата на XV в.

Входната аркада, покритa с три малки куполи, е запазена в оригиналния си вид. През 1734 г. джамията „Ахмед бей” е преустроена и разширена. Понастоящем е изложбена зала на музея в Кюстендил.

ЦЪРКВА „СВ. ПЕТЪР И ПАВЕЛ” В С. ПРЕКОЛНИЦА, КЮСТЕНДИЛСКА ОБЩИНА

Църквата „Св. Петър и Павел” в с. Преколница представлява трикорабна базилика с три слепи купола и богата украса от дърворезба на двуредния иконостас. Построена е през 1848 г., според ктиторския каменен надпис над вратата, която води към наоса. В двора са запазени част от килийното училище и пещта за обредни празненства с надпис „1 юни 1848“.

ЦЪРКВА „СВ. ТЕОДОР ТИРОН” В С. СОВОЛЯНО, КЮСТЕНДИЛСКА ОБЩИНА

Църквата „Св. Теодор Тирон” в с. Соволяно е изградена през 1834 г. върху основите на по-стар храм. Тя е еднокорабна, вкопана на три стъпала в земята. Иконостасът е с оригинална конструкция и интересни икони, които са колоритни и със сложно хармониране на тоновете.

ЦЪРКВА „СВ. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ” В С. БОБЕШИНО, КЮСТЕНДИЛСКА ОБЩИНА

На самата българо-сръбска граница, над с. Бобешино, е разположена църквата „Св. Йоан Кръстител”, осветена през 1886 г. През 1920 г., съгласно Ньойският договор, границата минава през самия храм, но след намесата на местното население, международната комисия се съгласява и тя е прокарана на няколко метра от абсидата. Църквата е от типа на най-опростените еднокорабни планове с полуцилиндричен свод. В съседство с нея са разположени няколко гроба на офицери, още един белег за водените в района войни.

ЦЪРКВА „СВ. ГЕОРГИ” В С. ЖЕРАВИНО, КЮСТЕНДИЛСКА ОБЩИНА

Край с. Жеравино се събират три граници – българската, македонската и сръбската. Църквата „Св. Георги” е в близост до тази разграничителна линия. Тя е построена през 1893 г. Планът е базиликален, с два реда по две колони, които разделят корабите. Изписана е от Евстати Попдимитров – познат майстор в този край.

ХРАМ-ПАМЕТНИК „СВ. ТРОИЦА” В С. ГЮЕШЕВО, КЮСТЕНДИЛСКА ОБЩИНА

Характерно за църквите в Кюстендилско е, че на фасадата или вътре-в наоса или притвора, са поставени паметни плочи с имената на загиналите местни участници във войните. Така храмът се превръща и в място за преклонение пред подвига на загиналите.

В непосредствена близост до българо-македонската граница, на самото трасе на бъдещата жп линия София-Скопие е изграден Храм-паметникът „Св. Троица” в с. Гюешево. В пограничния район през войните в началото на ХХ в. загиват много български войници и офицери. За да се увековечи тяхната памет и да се съхранят костите им е изграден храм-паметник, тържествено осветен на 2 август 1930 г. от софийския митрополит Стефан.

ДЕВИЧЕСКИ МАНАСТИР „СВ. ЛУКА”

Манастирът е разположен в северното подножие на Осоговската планина, на 4 км югозападно от с. Граница. Основан е през Х в., възстановен през 50-те години на ХХ в. Днес манастирът е изцяло реновиран. Представлява малък комплекс от еднокорабна, едноапсидна и безкуполна църква с долепена до нея камбанария и манастирските жилищни сгради. Могат да пренощуват до 16 души. Запазено е предание, че през ХV в., игумен на манастира е Яков, баща на възобновителите на Рилския манастир – Йоасаф, Давид и Теофан. В манастирския двор е построена чешма, посветена на тримата монаси, родом от с. Граница.

Манастирът е действащ, постоянно отворен за посещения. Достъпен за моторни превозни средства.

ИЗ МУЗЕЙНИТЕ ЕКСПОЗИЦИИ В КЮСТЕНДИЛ

Хилядолетното поселищно развитие на Кюстендилския регион, обусловено от благоприятните физико-географски и природни дадености е оставило дълбоки и впечатляващи следи на отминали епохи. Характерни за района са множество обекти и материали, ярки представители на праисторическата епоха и античността, уникални средновековни и възрожденски църкви и манастири, сред които е и Рилският манастир – паметник на културата от световна величина. Тези обекти, със своята архитектурна и художествена стойност, носят характерните идеи и колорит на епохата.

В резултат на дългогодишни проучвания и събирателска дейност, в музейните фондове и експозиционни зали се намират изключителни образци на човешката цивилизация от всички исторически периоди. Представените археологически, архитектурни, художествени и документални паметници, разнообразието на оригиналните форми и шарки в традиционното облекло и предметите на бита са материализиран израз на духовната култура, специфика и идентичност на човешките общности, обитавали тези земи.

*

АРХЕОЛОГИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ

Постоянната археологическа експозиция на Регионален исторически музей е уредена в зала „Асклепий” (срещу хотел „Велбъжд”). Тя включва експонати от целия Кюстендилски регион. Представените материали и техния широк хронологически диапазон дават възможност на посетителя да се информира за културно-историческото развитие на района и да се потопи в многовековните пластове на времето от VII-VI хил. пр. Хр. до XVII в.

В раздел „Праистория” са експонирани: оръдия на труда, керамични съдове, предмети с култово предназначение от неолита, енеолита и ранната бронзова епоха, тежести за стан. Сред тях са най-ранните за сега познати от територията на България керамични съдове, изключително разнообразната зооморфна и антропоморфна пластика и уникалният модел на пещ с лунен календар, считан за най-ранният познат в Европа. Представено е праисторическо жилище от ранния енеолит от с. Слатино.

В раздел „Античност” предримската епоха е илюстрирана с погребален инвентар от тракийски некропол (VII-VI в. пр. Хр.) накити, глинени съдове, предмети от бита, оръжие. Интерес представлява бойно снаряжение на тракийски аристократ (IV-III в. пр. Хр.) от с. Долна Козница. От римска Пауталия и прилежащите й територии са показани керамика, апликации към колесници, пауталийски монети, бюстове и статуетки на богове от гръко-римския пантеон, мраморни релефни оброчни плочи на Тракийски конник, на Зевс и Хера, Асклепий, Хигия и Телесфор, на Митра, бюстовете на Зевс и Хера от светилището при с. Копиловци, II в., и др. Експонирана е трако-римска четириколка от с. Радловци, III в.

Средновековният Велбъжд, с неговия териториален обхват е показан с керамични съдове, предмети на въоръжението, сребърни и стъклени накити, оръдия на труда, нагръдни кръстове от X-XI в. и др. Сред експонатите са Ръждавишкия сборник от XII и Ръждавишкото съкровище – сребърни накити, западноевропейски и османски златни и сребърни монети (XVII в.). Представен е и един оловен моливдул на Велбъждски епископ, XI-XII в.

*

КЪЩА-МУЗЕЙ „ИЛЬО ВОЙВОДА”

В реставрираната къща на Ильо Марков, един от най-бележитите дейци на българското национално-освободително движение е уредена експозиция на тема: „Национално-освободителните борби на населението от Кюстендилския край”. Тя проследява борбите на българското население от XV в. до Освобождението и приноса му за освобождението и обединението на българския народ в края на XIX и началото на XX в.

*

ЕМФИЕДЖИЕВА КЪЩА

В Емфиеджиева къща, архитектурен паметник от епохата на Възраждането, разположена в центъра на старата кюстендилска махала Лозенец (Баглък), е поместена музейната експозиция „Градски бит и култура на населението в Кюстендил от края на XIX и началото на XX в.”. Показана е наредба на градския дом на по-заможната част от интелигенцията в града, с мебели и предмети от бита, принадлежали на богати и известни кюстендилски фамилии.

*

КЪЩА-МУЗЕЙ „ДИМИТЪР ПЕШЕВ”

През 2002 г. посланикът на Държавата Израел, Емануел Зисман и Община Кюстендил реализират проект за възстановяване къщата на Димитър Пешев и превръщането й в музей. Постоянно действащата изложба с оригинални вещи, снимки и факсимилета, разказва за събитията от март 1943 г. и за световно признатите заслуги на Димитър Пешев и неговите кюстендилски съграждани, допринесли за спасяването на евреите в България.

*

ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ „ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ-МАЙСТОРА”

Художествената галерия в Кюстендил, носеща името на най-значимия български художник със световна известност е създадена през 1959 г., а през 1972 г. е поместена в специално построена за целта модерна сграда.

Галерията притежава основната и най-голяма колекция от уникални творби на Владимир Димитров – Майстора, подредени в постоянна експозиция. Съхранява и периодично урежда изложби и на други именити кюстендилски художници като Ст. Венев, К. Цонев, М. Бенционов, Н. Мирчев, Ас. Василиев и др. В залата за временни изложби се организират представяния на съвременни кюстендилски автори, гостуващи, юбилейни и тематични изложби. Ежегодно, галерията предоставя залите си за заключителния етап от провеждания в Кюстендил през м. октомври Международен пленер „Св. Лука”.

БОБОШЕВО

Община Бобошево е разположена в Югоизточната част на Кюстендилска област, заобиколена от Скакавишкия дял на величествената Рила и склоновете на Влахина планина с нейната северна част – Бобошевски Руен.

В състава на общината влизат гр. Бобошево – административен център и селата Бадино, Блажиево, Висока могила, Вуково, Доброво, Каменик, Скрино, Слатино, Сопово, Усойка, Циклово. Бобошево отстои на 82км от София, 41 км от Кюстендил, 18 км от Дупница и 41 км от Рилски манастир.

Красивият бобошевски край е място, където се доближават две планини, място, където се събират една в друга две реки – Джерман в Струма, място от където Струма напуска разлома и ту забавена, ту бърза отива да търси морето. Струма – реката, естествена връзка между два климата, на Средиземноморието и Европа. Край на изключително богато разнообразие от растителни и животински видове, свят на много човешки култури, кът, колкото познат, толкова и непознат, къс земя, в който винаги ще има какво да се открива и преоткрива.

Поради изключително благоприятното местоположение и климат в района на Бобошево съществува поселищен живот от най-дълбока древност. В с. Слатино върху плато при м. Чардако е открит и проучен праисторически обект от ранния енеолит – нач. на V хил. пр. н. е., дал ценна научна информация и материали с висока стойност – над 500 керамични съда, истински образци на приложното изкуство, богато разнообразие от антропоморфна и зооморфна пластика. Уникална находка е моделът на пещ с изобразен на дъното лунен календар – най-старият познат календар по европейските земи.

Културната отлика на Бобошевско е голямо средоточие на средновековни църкви и манастири. Тук в с. Скрино е роден най-значимият светец от българските земи, преподобни Иван Рилски. В манастира „Св. Димитър”, под самият връх Руен той развива своите заложби към духоно съзерцание и придобива знания от свещените, богослужебни и религиозни книги. По-късно в една от пещерите на близките околности се отдава на живот в пълна самота, молитви, пост и лишения. След като се подвизава на много места, светецът се установява в дивата природа на великата Рилска пустиня, за да остане там до края на своите дни и постави основите на Великата Рилска обител.

Територията на Бобошевския край, известен още сред някои научни среди като Българският Йерусалим, през XV-XVII в. е религиозно-култово и духовно средище с богати традиции в култовото строителство. До наши дни са оцеляли редица църкви и манастири от този период – църквите „Св. Тодор”, „Св. Илия”, „Св. Атанасий” в Бобошево, „Св. Петка” и „Св. Николай” в с. Вуково, но най-значимият от тях е Бобошевският манастир “Св. Димитър”. Разположен на източния склон на Руен на 3 км от гр. Бобошево, манастирът е създаден през IX в., разрушен при завладяването на България от турците и отново изграден и изписан през 1488 г. От него се разкрива вълшебна гледка към планините Пирин, Рила, Верила, Витоша и части от Конявската планина.

На 3 км от с. Скрино, в красива местност през 2002-2003 г. е издигнат манастир „Св. Иван Рилски”, известен още като Руенски манастир. От него по живописна пътека се стига до пещерата, където е пустиннослужил Св. Иван Рилски.

Целият Бобошевски район е разположен в зона с характерен културен пейзаж, с богато културно наследство, в близост до Рилския манастир и лежи на поклонническия път към Атон. Една неповторима възможност с огромен потенциал за организиране и развиване на културен и поклоннически туризъм.

В добре уредената музейна сбирка в центъра на градчето, с интересни и разнообразни експонати е илюстрирана богатата история на района от всички исторически епохи, а живата културна традиция е съхранена в ежегодното празнуване на Бабин ден, Трифон зарезан, Тодоров ден, Лазаруване и редица други фолклорни празници и селищни събори.

ЦЪРКВАТА „СВ. ДИМИТЪР” – БОБОШЕВО:

МАНАСТИРСКА ЦЪРКВА „СВ. ДИМИТЪР” – БОБОШЕВО

Църквата „Св. Димитър” се намира на 4 км западно от град Бобошево. Разположена е в прекрасна природна среда с богато културно наследство, което включва изключително ценни средновековни християнски паметници. Историческите данни свидетелстват, че Бобошевският манастир „Св. Димитър”, разположен върху източния горист склон на Бобошевски Руен във Влахина планина е един от най-старите манастири в България. Бележитият български пустинножител Иван Рилски, роден в с. Скрино, Кюстендилско, преди да се посели в Рила планина , както се споменава в житието му от Евтимий Търновски, прекарва известно време в „манастира под Руен“ за обучение.

Манастирската църква e една от първите, възстановени през периода на турското господство в българските земи. В Бобошевския манастир през ХV и ХVІІ в се води активен книжовен и просветен живот. Част от украсените с изящни заставки ръкописни книги, преписвани и запазени в манастира, се съхраняват понастоящем в Църковно–историческия музей в гр. София. Иконостасът на църквата се пази в Националната художествена галерия.

В църквата са запазени изцяло автентичните стенописи от ХV в. (1488 г.), които украсяват изцяло, както стените и свода, така и някогашната западна фасадна стена (днес това е източната стена на притвора). Тези стенописи съставляват главната художествена ценност на паметника, който е обявен за „паметник на културата от национално значение”.

Качеството и степента на съхраненост на стенописите правят силно впечатление. Посещението и запознаването с обекта ще позволи на българските и чуждестранни посетители да открият и се докоснат до един великолепен паметник, познат досега единствено на специалистите.

Очарователното съчетание между художествените достойнства на паметника, неговата достъпност и великолепната природна среда допринася за едно неповторимо и приятно изживяване.

ЦЪРКВА „СВ. ПЕТКА”

В живописната долина на р. Струма, в източната махала на село Вуково (1.5 км от пътя Кюстендил-Бобошево) се намира църква „Св. Петка”.

Църквата е построена през ХVІ в. Стенописите датират от 1598 г., както е засвидетелствано в надписа върху западната стена на наоса. Еднокорабна, едноапсидна сграда, без притвор, с пиластри, образуващи плитка арка на западната фасада, с масивен градеж и масивен полуцилиндричен свод.

Стенописите в църквата, доста добре и цялостно запазени се отличават с богата пластична култура и са ценно свидетелство за развитието на късносредновековната религиозна живопис в България и на Балканите.

Архитектурно-строителен и художествен паметник на културата с категория „национално значение”.

ЦЪРКВАТА „СВ. ИЛИЯ”

Църквата „Св. Илия” е малка, еднокорабна и едноапсидна, с дължина 7,20 м и ширина 5,30 м без апсидата. Запазени са значителни части от стенописите, които са покривали цялата вътрешност на сградата. Ранните стенописи (върху свода и горната част на стените) са от ХVІІ в., а по-късните от 1898 г., според ктиторския надпис над апсидната ниша. Художествена стойност има и иконостасът (ХVІІ в.), от който са запазени значителни части.

ЦЪРКВА „СВ. АТАНАСИЙ”

Гробищната църква „Св. Атанасий”, построена към средата на ХVІІ в. е малка, еднокорабна, с полукръгла апсида и с анти. Тя е била изписана изцяло отвътре, а западната фасада и отвън, съобразно установения канон за този тип църкви.

ЦЪРКВА „СВ. БОГОРОДИЦА”, ГР. БОБОШЕВО

Църквата е една от най-красивите и величествени възрожденски храмове, не само в Кюстендилско, но и в цяла България. Строителството й започва през 1851 г. Нейн строител е прoчутият първомайстор Миленко от с. Блатешница, Радомирско.

По план е трикорабна базилика. Наосът, олтарът и галерията на втория етаж са цялостно изографисани. Основната част от стенописите (1890-1898 г.) са дело на Димитър Сирлещов и на неговия ученик Костадин Хаджи Попов от Банската школа. Иконостасите, рисувани 1859-1861 г. са дело на Никола и Захарий Доспевски. Църквата е действащ храм, паметник на културата.

ЦЪРКВА „СВ. ИВАН РИЛСКИ”, С. СКРИНО

Култът към Рилския светец осезаемо присъства и в родното му с. Скрино. Тук, при селската църква, носеща името му, се прави голяма служба с курбан. В околностите на селото, върху руините на стар християнски храм, през 1999 г. е издигнат нов манастир „Св. Иван Рилски”, известен още и като Руенски манастир. От него по живописна пътека се стига до пещерата, където най-напред е пустиннослужил Отеца.

МЪЖКА ОБЩЕЖИТЕЛНА СВЕТА ОБИТЕЛ „СВ. ЙОАН РИЛСКИ” (РУЕНСКИ МАНАСТИР)

Руенският манастир „Св. Йоан Рилски” е разположен в красива местност в близост до гр. Бобошево, на около 8 км. западно от международния път София-Кулата. Малко след града е с. Скрино-родното място на Иван Рилски, а светата обител е на 2.5 км в планината.